Градският съд Мюнхен I: порнофилмите не са обект на авторското право

Image: free porn by David Paige on Flickr
free porn

В последните няколко години в Съединените Щати популярност придоби доходоносният модел на т. нар. porn copyright troll, който базира на извънсъдебното преследване на интернет потребители, които са заподозрени, че си споделят файлове (file sharing) с порнографско съдържание.

В основата на този модел

стои установяването, че от определен IP адрес се извършва нарушение, сиреч налице е достъп, теглене или качване на съдържание без съответното разрешение на правоносителя, а след това от интернет доставчика се изисква да разкрие кой точно негов потребител е използвал въпросния IP адрес към момента на твърдяното нарушение.

Това е възможно с помощта на  т. нар. искания на информация, които правоносителите отправят към съдилищата, а след като последните ги одобрят – разпореждат на интернет доставчиците да разкрият самоличността на така уличения потребител.

След разкриването на самоличността на интернет потребителя, същият бива бомбардиран с искания да заплати на правоносителя справедливо обезщетение, които почти винаги са придружени от заплахата, че в противен случай ще бъде образувано дело или пък приятелите, съседите и колегите на потребителя ще научат пикантни подробности от личния му живот.

У нас исканията на информация са уредени в чл. 95г от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), но на пишещия тези редове блогър не е известно да съществува релевантна съдебна или извънсъдебна практика, свързана с тях.

Порн копирайт троловете водят дела не само в САЩ, но и на други места по света, конкретно в Германия, и в тази връзка ставаме свидетели на възможен

много интересен обрат

в тамошната съдебна практика.

С второинстанционно и окончателно определение от 28 юни тази година градският съд Мюнхен I (Landgericht München I) отказва да разпореди на интернет доставчик да разкрие самоличността на свой потребител, за когото се твърди, че е осъществил неразрешено ползване на авторско правно защитените произведения „Flexible Beauty“ и „Young Passion“.

Изтъкнатото от съдебния състав основание е просто – порнографските филми онагледяват единствено

сексуални практики при това по примитивен начин

поради което не следва да се възприемат като резултат на творческа дейност, от което пък следва, че не могат да бъдат обекти на авторското право, и съответно да разчитат на неговата закрила.

Това е първото аргументирано по този начин решение и значението му за Германия е голямо, тъй като е постановено от влиятелния в съдебната система на бундесрепубликата мюнхенски съд.

Времето ще покаже дали то ще доведе до обрат в практиката или дори ще вдъхнови съдилища в други държави да го последват, но ако темата ви се струва интересна, този блог е мястото, където гарантирано ще прочетете повече по нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *