Легитимен ли е бизнес моделът на агрегаторите на информация? Съдът на Европейския съюз ще трябва да се произнесе.

Image: Sitzungssaal EuGH by Stefan64 on Wikimedia Commons
Sitzungssaal EuGH

Възможно е съвсем скоро точно в тази зала на Съда на Европейския съюз да се гледа един от знаменателните технологичноправни казуси от последните години.

Става дума за National Licensing Agency vs Meltwater и конкретно за отговора на въпроса доколко интернет достъпът чрез браузване и кеширане на съдържние, върху който на практика е изграден бизнес моделът на сайтовете, които предлагат агрегирането на новини срещу заплащане, е съвместим с разпоредбите на прословутата директива 2001/29.

Meltwater е ответник по дело

в Обединеното кралство заради предлаганата на абонаментен принцип услуга „медиен мониторинг“. За целта с помощта на т. нар. уеб-паяци се проследяват над 160.000 онлайн медии, които се индексират по съдържание и могат да бъдат претърсвани чрез оптимизираната ѝ търсачка.

Плащащите абонати на Meltwater могат да задават ключови думи, въз основа на които доставчикът на услугата изготвя кратък доклад, който освен че посочва в кои медии се среща търсената от клиента информация, също така съдържа части от въпросните статии и линк за достъп до тях „в оригинал“.

Веднъж изготвен, докладът се праща по имейл или се предоставя за достъп в клиентската секция на сайта.

Според ищеца по делото National Licensing Agency (NLA), Meltwater и клиентите им (!)

нарушават авторските права на медиите

защото достъпвайки тяхното съдържание, го възпроизвеждат в браузърите си по начин, който противоречи на условията за ползване на техните сайтове.

Meltwater не отрича акта на възпроизвеждане, но изтъква в своя защита, че същото е с инцидентен или преходен характер, и че като такова представлява неразделна и съществена част от технологичния процес на достъпа до интернет.

Тази защитна хипотеза досега не бива рефлектирана от английските съдилища (High Court на първа инстанция и Court of Appeal на втора) с аргумента, че макар и временно, възпроизвеждането в браузърите на клиентите на Meltwater

не е част от технологичния процес

а по-скоро следствие от изричното им решение да достъпват определено съдържание онлайн.

Споменатите съдилища също така възприемат обосновката на ищеца, че собствениците и оператори на уебсайтове, на които се публикуват материали – обекти на авторскоправна закрила, имат изключителното право да контролират и определят условията на достъп до тях.

Очевидно несъгласна с това развитие, Meltwater обжалва пред Supreme Court of the United Kingdom като последна инстанция, и тяхна светлост лордовете-съдии

давайки си сметка за важността на въпроса

решават да се обърнат към Съда на Европейския съюз (СЕС) с искането за преюдициално решение.

Позовавайки се на решенията на СЕС по казусите Infopaq I, Infopaq II и Premier League, Lord Sumption изказва сериозно съмнение спрямо направените от долните инстанции изводи относно нарушаващия авторското право характер на браузването и кеширането на съдържание онлайн.

Според него е извън всякакъв спор, че

 

Once it is accepted that part of the purpose of article 5.1 is to authorise the making of copies to enable the end-user to view copyright material on the internet, the various conditions laid down by that article must be construed so far as possible in a manner consistent with that purpose. It must, if the exception is to be coherent, apply to the ordinary technical processes associated with internet browsing.

 

Ако СЕС се придържа към установената си практика, то доставчикът на услугата „медиен мониторинг“ най-вероятно ще завърши съдебната си сага с победа.

На блога на проф. Нели Огнянова прочетох, че Meltwater е ответник по аналогично дело и в САЩ, чието развитие (поне на първа инстанция) е сходно неблагоприятно с това в Обединеното кралство.

Tagged , , , , , , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *