Когато забъркаш смес от еротика, марка, домейн и SEO

2013-07-10_myloquo

Представям на вашето внимание решения от Арбитражa към Световната организация по интелектуална собственост (WIPO) казус Mariana Stoilova Stankova срещу Miguel Angel Mata Carrasco (оригиналът на испански тук и превод с Google Translate тук), който ми се стори интересен поради няколко причини.

Първо, съдейки по името, ищца по казуса е била наша сънародничка, която живее и развива бизнеса си в Испания, конкретно в Палма де Майорка.

Г-жа Станкова притежава марката MYLOQUO, която е регистрирана в испанското патентно ведомство за рекламни и справочни услуги (клас 35) в еротичния бизнес, които тя предлага на сайта си myloquo.com.

В това си качество тя се позовава на UDRP правилата на ICANN и отправя искането да ѝ бъдат прехвърлени домейните

 

loquovip.com
loquovip.info
loquovip.net
loquovip.org

 

чиято регистрация е по-късна от тази на марката ѝ, и които г-жа Станкова счита за сходни в степен на объркване с последната.

Сходството бива аргументирано с това, че марката MYLOQUO и изброените домейни споделят общия словен елемент loquo, както и с обстоятелството, че собственикът на домейните ги използва за идентични услуги – предлагане на информация, база данни и справки в сферата на еротиката.

Второ и независимо от силната изходна позиция на предполагаемата ни сънародничка срещу испанския собственик на домейни, Арбитражът не само, че не се съобразява с искането ѝ, но и го отхвърля.

Принципно съставът от трима арбитри приема, че първото условие от UDRP правилата е изпълнено, или с други думи, че между марката на ищцата и домейните на ответника съществува сходство в степен на объркване.

Не такава, обаче, е позицията на арбитрите по останалите две изисквания – липса на легитимен интерес и недобросъвестност при регистрацията на домейните.

Арбитражът отчита, че ответникът е започнал да използва домейните си след като марката е била регистрирана, но също така отделя особено внимание на обстоятелството, че използването на домейните предхожда използването на марката и на домейна на ищцата.

В допълнение арбитражният състав отчита и доста екстензивното използване на домейните от страна на señor Carrasco и тук е моментът да представя и третата си причина, поради която считам казуса за интересен – арбитрите приемат като доказателствен материал изготвено от Alexa изследване, което се отнася до генерирания трафик от домейните на ответника и го съпоставя с трафика на домейна на маркопритежателката.

Данните в изследването свидетелстват, че señor Carrasco е вложил сериозни усилия (както и най-вероятно средства) в оптимизацията на флагманския си сайт loquovip.com, поради което Alexa го нарежда на 180 457-о място, докато ранкингът на ищцата от 2,411,752 указва, че сайтът ѝ привлича доста по-малко импресии от този на ответника.

С оглед на гореизложеното, Арбитражът приема, че притежателят на домейните има своя легитимен интерес да ги поддържа, както и че не ги е регистрирал недобросъвестно.

Каква е поуката ли?

Оказва се, че вложенията в search engine optimization водят не само до по-добрата откриваемост и достъпност на сайта, в чиято полза се предприемат, но и подобряват позицията му в спорове с притежатели на марки.

10 коментара към “Когато забъркаш смес от еротика, марка, домейн и SEO”

    1. И на мен ми се стори доста интересно та и заради това реших да драсна няколко реда -).

      1. Направо си е скандално. Тази явно нищо не разбира от уеб и адвоките ѝ и те нищо не разбират, щом са допуснали данните от Алекса да бъдат приложени като доказателствен материал от WIPO. Нямам опит с такива казуси, но все ми се струва, че при арбитраж би трябвало да са имали възможност да оспорят доказателствената част, иначе какъв е смисъла…

        1. Да, ищцата е имала възможност да вземе становище по изследването на Алекса и да го оспори, но от решението не става ясно да го е направила.

      2. Дори с последния си „ъпдейтнат“ алгоритъм Alexa не е достоверна метрика. Ако въпросната дама беше инвестирала в консултация предварително щеше да спечели делото. 🙂

        1. Да, съгласен съм, че метриките на Алекса са ненадеждни и това е слабото място на решението.

          Главното послание, обаче, е много важно и то гласи, че доказаното навременно и обхватно ползване на сайт може да го спаси от иск по UDRP.

  1. Хм…интересно и объркващо. Ако се приеме факта, че домейните водят до подвеждане у потребителя, то би трябвало да се прехвърлят на собственика на марката. Самото действие по определянето според мен е много спорно, а пък това да се позоваваш на Алекса и още по-странно при условие, че има начини да излъжеш тези данни 🙂 Честно казано според мен този случай е пълна мъгла…

    1. Условието за наличие на сходство в степен на объркване е само 1 от 3 условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се пристъпи към прехвърляне на домейн или пък към неговото заличаване.

      В случая то е налице, но не са изпълнени останалите 2, а именно липса на легитимен интерес и недобросъвестност при регистрацията.

      Според мен преценката на арбитражния състав е ок, може би с изключението на де факто безкритичното отношение към данните от Алекса.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *