Когато телекомите сключват договори за продажба от разстояние

Image: Old telephone by macinate on Flickr
Old telephone

Ако следите новините около българския далекосъобщителен сектор, то преди няколко седмици неминуемо сте попаднали на новината, че Комисията за защита на потребителите (КЗП) е наложила мерки

на неназован „телеком“

с което му се забранява да прилага пет нелоялни търговски практики при предлагането на договори от разстояние за предоставяне на телефонни услуги.

След около седмица, друг регулатор в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува своята позиция по същата тема:

 

На свое заседание, проведено на 04.10.2012 г., КРС прие следната позиция относно договорите за продажба от разстояние, във връзка с чл. 229, ал. 1 от Закона за електронните съобщения:
По силата на чл. 229а, ал. 1 от ЗЕС, срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.

Посочената правна норма предвижда, че срочният договор може да бъде продължен само при наличието едновременно на две предпоставкиписмено съгласие на абоната относно условията за продължаване, което да е изразено изрично. Липсата на някой от двата елемента от фактическия състав на сделката води до нейната нищожност на основание чл. 229а, ал. 2 от ЗЕС.

Във връзка с горното, договорът за продажба от разстояние на електронни съобщителни услуги, сключен чрез използване на телефон, няма да противоречи на чл. 229а, ал. 1 от ЗЕС, ако са налице едновременно следните предпоставки:

  • съгласието на абоната по чл. 229, ал. 1 от ЗЕС да е записано технически по начин, който дава възможност същото да бъде възпроизведено;
  • съгласието на абоната по чл. 229, ал. 1 от ЗЕС да е информирано, т. е. абонатът да получи в рамките на телефонния разговор достатъчно ясна и изчерпателна информация относно всички условия за продължаване на договора (цени, тарифни планове, срок, условия за прекратяване, вкл. и размер на дължимата неустойка при предсрочно прекратяване и др.). Не е достатъчно тази информацията да е достъпна някъде в обективната действителност, а трябва да е предоставена непосредствено преди да бъде дадено съгласието (в рамките на телефонния разговор), и директно на абоната;
  • информацията относно условията за продължаване следва да отговаря на изискванията на чл. 228, ал. 2 от ЗЕС, съгласно който условията на индивидуалния договор следва да бъдат съставени ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма.

В случай, че някоя от горепосочените предпоставки не е налице, сключеният договор за продажба от разстояние на електронни съобщителни услуги ще противоречи на чл. 229а, ал. 1 от ЗЕС, което го прави нищожен.

 

В горното КРС припомня за съществуването на новоприетото в края на миналата година като реакция срещу практиките на друг български „телеком“ законодателство.

В известен смисъл чл. 229а ЗЕС се припокрива с някои разпоредби (чл. 52-55) от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), чиято цел е да гарантират, че потребителят разполага с необходимата му за сключване на сделката от разстояние информация, или пък че може да се откаже от вече сключения договор в рамките на определен срок.

За разлика от общите разпоредби на ЗЗП

ЗЕС третира чувствителната сфера

на електронните съобщителни услуги, поради което и последствията при неспазване на разпоредбите в неговия чл. 229а ал. 1 са от по-особен и същевременно по-благоприятен за абонатите на услугата характер.

Ако неспазването на ЗЗП в частта му за сделките от разстояние води до удължаването на срока (от 7 работни дни на 3 месеца), в който потребителят има право да изяви отказа си от сключения договор, или прави така сключения договор атакуем по общия ред, то сключването на договор при неспазване на чл. 229а ЗЕС има за последствие директно неговата нищожност!

Доставчиците на електронни съобщителни услуги, а това наред с големите „телекоми“ са и доста по-малките интернет провайдъри, трябва да са наясно с

комплексната правна рамка

която регламентира тяхната дейност.

Тя е изплетена от различни по съдържание разпоредби, които освен това често водят до различни правни последствия.

Ако бъдат разпознати прекалено късно, някои от тях могат да бъдат наистина болезнени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *