Image: Eifel Tower, Paris by flickrusertest2 on Flickr
Да, става дума за столицата на Франция, а не за едноименния град в щата Тексас.
В основата на всичко стои
спор между
регистрант на домейн и притежател на марка.
През 2006 г. тексасецът Джефри Уолтър (Jeffrey Walter) регистрира домейна parvi.org, но малко по-късно с него се свързва представител на Парижката община и го уведомява, че същата е притежателка на френската марка PARVI и като такава желае да бъде собственичка и на едноименния домейн с код за първо ниво .org.
Уолтър не се съгласява, поради което в рамките на UDRP процедурата община Париж завежда иск за прехвърлянето на домейна и го печели (дело № D2009-1278).
Парижките общинари (както и правните им съветници) твърде вероятно не са били наясно с това, че UDRP е всъщност нож с две остриета и инициирането на производство по него означава едновременното съгласие за
договорна подсъдност
пред съда по местоживеене на регистранта на домейна, който в този случай е в щата Тексас.
Очевидно разчитайки на по-добър правен съвет отколкото онзи, на когото са разчитали парижани, американският ответник решава да се възползва от възможността да играе на собствен терен и да заведе иск срещу френската столица пред US District Court for the Southern District of Texas, Houston Division.
В иска си пред съда Уолтър се позовава на американския Anticybersquatting Consumer Protection Act и твърди, че община Париж е действала недобросъвестно и на практика е узурпирала регистрирания от него домейн, тъй като френската ѝ марка не ѝ дава никакви права в Съединените щати.
Той и адвокатите му предоставили достатъчно доказателства за подобни случаи, в които представители на Париж
сплашвали регистрантите на домейни
като WifiParis.com, Wifi-Paris.com, paris.com и paris.tv, претендирайки права, с каквито всъщност не разполагали.
След призоваването си от тексаския съд, представителите на френската столица били обзети от странна свенливост и не се явили на първото заседание по делото, поради което и се сдобили с неприсъствено решение да заплатят на Уолтър вреди в размер на 100 000 долара.
Какъв е изводът от всичко това?
Регистрантите на домейни е хубаво да знаят, че регистрациите им понякога могат да засегнат изключителните права, които трети лица притежават върху марки. Доколкото въпросните домейни се управляват от ICANN, то споровете свързани с тях подлежат (и) на процедурата по UDRP, а тя макар и бърза и ефективна е по-скоро благоприятна за носителите на права върху марки.
На същите тези маркопритежатели пък трябва да е ясно, че правата им винаги са ограничени само до територията, за която имат регистрация. Извън нея позициите им са еднакви с онези на регистрантите на домейни, където важи правилото „първият по време е и първи по право“.