Image: New Zealand rejects software patents
by opensource.com on Flickr
За много, предимно онлайн медии, състоялото се вчера гласуване на новия закон за патентите в Нова Зеландия имаше бързия, но кратък ефект на пожар в стърнище – заглавията тип „Нова Зеландия забранява патентоването на софтуер“ буквално избуяха в повечето от водещите сайтове (неизчерпателно тук, тук и тук), за да достигнат най-сетне и българските читатели.
Колкото и да мразя да съм вестоносец на лоши новини, истината в конкретния случай е съвсем друга, а именно – софтуерът или компютърните програми, както е по-правилно да бъдат реферирани те, са напълно патентноспособни и в страната на птицата киви.
Според авторитетния IP блог IPKat текстът на решаващия и нововъведен член 10а гласи:
(1) A computer program is not an invention and not a manner of manufacture for the purposes of this Act.
(2) Subsection (1) prevents anything from being an invention or a manner of manufacture for the purposes of this Act only to the extent that a claim in a patent or an application relates to a computer program as such.
(3) A claim in a patent or an application relates to a computer program as such if the actual contribution made by the alleged invention lies solely in it being a computer program.
Четейки този пасаж, всеки, запознат с Европейската Патентна Конвенция, ще отбележи сериозната прилика между него и член 52 от цитираната конвенция, според който
(1) Европейски патенти се издават за изобретения от всички области на техниката при условие, че са нови, включват изобретателска стъпка и са промишлено приложими.
(2) По-специално не се считат за изобретения по смисъла на алинея 1:
(а) открития, научни теории и математически методи;
(б) резултати от художествено творчество;
(в) планове, правила и методи за умствена дейност, играене на игри или делова дейност, както и компютърни програми;
(г) представяне на информация.
(3) Обектите или дейностите съгласно алинея 2 са изключени от патентоспособност само доколкото европейската патентна заявка или европейският патент се отнасят до тези обекти или дейности като такива.
След като е ясно, че Нова Зеландия е избрала да внедри челния европейски опит, е повече от редно да се запитаме какво въздействие би оказал същият върху патентоването на компютърни програми в Средната земя?
Пишещият тези редове блогър не би се учудил, ако съдилищата в страната на Фродо последват подхода на Европейското патентно ведомство (ЕПВ), познат като any hardware approach, съгласно който заявка за софтуерно изобретение няма да бъде отхвърлена по смисъла на „компютърна програма като такава“, ако тя освен софтуер съдържа и някакъв хардуер, пък бил той компютърно устройство или само парче хартия.
С други думи, софтуерът в Нова Зеландия е твърде далеч от това да бъде непатентноспособен, а с подходящата интерпретация Down Under могат скоро да достигнат броя на десетките хиляди патенти за computer-implemented inventions, издадени от ЕПВ.
Натиснете тук, ако искате да прочете същата статия на английски.