Откъде идва изразът „запазена марка“?

RegisteredTMЕдва ли в днешно време някой не е наясно със символа на ограденото в кръгче латинско R – поставен в комбинация с марка, той указва, че последната е регистрирана, т.е. вписана е в марковия регистър на определена юрисдикция и в това си качество се ползва с по-висока степен на правна закрила, отколкото само заявените за регистрация или пък нерегистрираните марки.

Нейсе, предполагам и на вас е правило впечатление, че когато по родните ни ширини се говори за регистрирани марки, те все още масово биват наричани запазени.

В случай, че и вие сте попадали достатъчно често на този епитет и сте се питали на какво се дължи той, предлагам на вниманието ви изчерпателното разяснение на Георги Саракинов в „Право върху търговска марка в Република България“, IV-то преработено и допълнено издание на издателство СИБИ, стр. 54:

В България регистрираните марки понякога биват наричани в практиката и неспециализирани публикации „запазени марки“.

Този израз има своите исторически корени.

Според чл. 6 от първия български Закон за търговските и индустриалните марки (ДВ бр. 16/22 януари 1893 г., бел. моя) „който иска да запази изключителното право върху една марка, той трябва да я поднесе за записване.“

Смисълът на този текст е, че който иска да има изключително право върху марка, трябва да я регистрира или по същество запазената марка означава регистрирана марка.

Двете понятия напълно се покриват.

След 1952 г. обаче и до днес, като се има предвид и възприетата от нормативните ни актове терминология, е правилно да се говори само за регистрирани марки. Така е и във всички научни изследвания в България през последните 50 години.

Това понятие съответства и на международната практика, където господства английското „registered trade mark“.