Бележки по актуално решение на КЗЛД
С Решение от 15.12.2025 г. по преписка ППН-01-469/2023 г. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) установява незаконно видеонаблюдение и разпорежда демонтиране на камера, монтирана в обща част на жилищна сграда в режим на етажна собственост. Решението обединява няколко правни въпроса, които често възникват в практиката – обхвата на изключението за „лични и домашни дейности“ по ОРЗД, специфичните изисквания към видеонаблюдение в режим на етажна собственост, балансиращия тест по чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, както и последиците от отказ за съдействие към надзорния орган.
Защо изключението за домашни дейности не помага
Изходна точка е чл. 2, § 2, б. „в“ от ОРЗД, изключващ от приложното поле на регламента дейностите, извършвани от физическо лице в рамките на чисто лични или домашни занимания. От практиката на СЕС (C-212/13, *Ryneš*) е установено обаче, че щом видеокамера, поставена от физическо лице, обхваща – дори частично – обществено пространство или чужд имот, тя излиза от обхвата на това изключение. Тогава обработването попада изцяло под режима на ОРЗД, а лицето, което определя целите и средствата на наблюдението, придобива качеството администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 ОРЗД.
В коментирания случай камерата е насочена към площадка на етажа, стълбище към горните и долните етажи и входните врати на два чужди апартамента. Това безспорно дисквалифицира домашното изключение и поставя обработването в обхвата на регламента.
Етажна собственост: специалните изисквания
Видеонаблюдението в общи части на сграда в режим на етажна собственост има допълнителна особеност: общите части са обект на съвместна собственост на всички съсобственици. Поставянето на технически средства, които непрекъснато регистрират посещаващите ги лица, представлява разпоредително действие върху правен режим, в който решенията се вземат от общото събрание на етажните собственици по реда на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
Липсата на решение на общото събрание е самостоятелен порок на правното основание. Дори ако администраторът можеше да обоснове законен интерес от наблюдението по чл. 6, § 1, б. „е“ ОРЗД, той не може едностранно да наложи обработване на лични данни на останалите съсобственици в споделени пространства. Това е логическо и системно следствие от съчетанието на ЗУЕС и режима на защита на личните данни – никой съсобственик няма право да обработва данните на останалите без надлежно общо съгласие, изразено по предвидения за това ред.
Балансиращият тест по чл. 6, § 1, б. „е“ ОРЗД
Дори при наличие на решение на общото събрание, обработването подлежи на трикомпонентен тест:
– Законен интерес на администратора или на трето лице (напр. защита на собствеността, лична безопасност);
– Необходимост на обработването за постигането на този интерес – минимизация на обема, средствата и зоните на наблюдение;
– Превес на интереса над основните права и свободи на субектите – включително разумните им очаквания за неприкосновеност в споделеното пространство.
В коментирания случай камерата е била моторизирана, с автоматично въртене и възможност за промяна на обхвата на наблюдение, с инфрачервено нощно виждане и слот за карта памет. Тези технически характеристики позволяват динамично разширяване на наблюдаваната зона и съхранение на запис извън ефективния контрол на засегнатите лица – обстоятелства, които сами по себе си правят теста за пропорционалност изключително труден за преодоляване.
Информационното задължение
Чл. 13 ОРЗД изисква на засегнатите лица да бъде осигурена ясна и предварителна информация за извършваното видеонаблюдение, включително относно администратора, целите и сроковете на съхранение. На практика това задължение се изпълнява чрез информационна табела на видно място при входа на наблюдаваната зона. КЗЛД изрично отбелязва нейната липса в проверявания обект като елемент от фактическата основа за извода за незаконосъобразност.
Отказ от съдействие към надзорния орган
Отделен пласт на решението е отказът на администратора да съдейства на проверката на КЗЛД, включително да предостави достъп до помещенията и до средствата за обработване. Това е самостоятелно нарушение на чл. 58, § 1, б. „д“ и „е“ ОРЗД и чл. 12а, ал. 1 ЗЗЛД – задължения, които съществуват независимо от изхода на проверката по същество. Практиката показва, че подобно поведение не само не предотвратява постановяването на неблагоприятен акт, а често ангажира допълнителна административнонаказателна отговорност.
Корективна мярка и санкционна перспектива
КЗЛД упражнява правомощието си по чл. 58, § 2, б. „г“ ОРЗД, разпореждайки на администратора да съобрази обработването с разпоредбите на регламента, като демонтира камерата в 30-дневен срок.
Практически изводи
Решението потвърждава няколко устойчиви правила. Първо, всяка камера в общи части на сграда в режим на етажна собственост изисква изрично решение на общото събрание, документирано по реда на ЗУЕС. Второ, обхватът на наблюдение трябва да бъде стриктно ограничен до зоните, в които съществува легитимен интерес, без обхващане на чужди врати или прозорци. Трето, дистанционно задвижвани и управляеми камери поставят особено високи изисквания към гаранциите за минимизация. Четвърто, информационната табела е задължителен, а не препоръчителен елемент. И накрая – съдействието към надзорния орган не е въпрос на стратегически избор, а правно задължение.