Image: Pfizer Viagra mouse by matsuyuki on Flickr
От вчера фармацевтичната компания Пфайзър (Pfizer)
не разполага с канадския патент
върху своя може би най-добре продаващ се медикамент – стимулиращото мъжката потентност средство Виагра.
С тази новина канадският специалист по интелектуална собственост и блогър Майкъл Гайст (Michael Geist) буквално взриви blawgосферата и даде възможност на юристите да поспорят, а на конкурентите на Пфайзър доволно да потриват ръце.
Причината
за решението на Върховния съд на северноамериканската страна е изключително прозаична – Пфайзър не са разкрили достатъчно ясно и пълно същността на изобретението, така че на базата на това разкритие специалист в областта (= химик-фармацевт) да може да го осъществи.
Казано на езика на канадските върховни съдии, това звучи така
The disclosure failed to state in clear terms what the invention was. Pfizer gained a benefit from the Act – exclusive monopoly rights – while withholding disclosure in spite of its disclosure obligations under the Act. As a matter of policy and sound statutory interpretation, patentees cannot be allowed to „game“ the system in this way.
Интересното е, че същият резултат може да бъде изведен и от нашия Закон за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПрПМ), конкретно от разпоредбите на неговите чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 3 т. 2.
Поуката
за изобретателите може да бъде само една – гарантираното чрез патент изключително право върху изобретение се ръководи от класическия принцип на quid pro quo.
Правото съществува само дотолкова, доколкото изобретението е разкрито на обществеността и по този начин тя може да се възползва от него.