Европейските изобретатели най-сетне ще могат да получават ЕС патент.
След повече от 30 години преговори, новият режим ще намали разходите за патенти на ЕС с до 80%, което го прави по конкурентоспособен в сравнение със САЩ и Япония.
Депутатите намалиха разходите за малки фирми съобразно техните нужди, в компромисно споразумение със Съвета, одобрено от Парламента във вторник.
Това съвсем накратко е съдържащата се в днешното прессъобщение на Европейския парламент предколедна блага вест за новия единен патент на ЕС.
След дългогодишни преговори, единният патент най-сетне успя да преодолее препятствието, което марката и дизайнът на Общността сториха доста отдавна – през 1996 г., съответно през 2002 г.
Според прогнозите единната патентна система трябва да заработи през 2014 г. и (поне в началото) ще важи в 25 от 27-те страни членки.
Испания и Италия са държавите, които засега бойкотират тази система. Хвърлете по един поглед тук и тук, ако се интересувате от конкретните причини за това им поведение.
Какво е новото?
Единният патент ще осигурява значителни икономии при разходите, които изобретателите имат при постигането на закрила над своите изобретения.
Ако досега заявителските такси се плащаха поотделно и размерът им де факто зависеше от броя на посочените страни, то в бъдеще ще се плаща само една такса и тя се очаква да бъде доста по-ниска.
Другото сериозно облекчение за притежателите на права върху патенти откриваме при защитата им срещу нарушения.
Ако досега трябваше да се водят дела във всяка държава, в която се претендираше нарушение върху изключителното право, то в съвсем обозримо бъдеще такива дела ще се гледат пред единен европейски патентен съд.
Централата му е предвидена в Париж, а негови поделения ще има в Лондон и Мюнхен.
Какво бавеше това развитие досега?
Няколко са причините за тежкото раждане на единния патент.
От една страна, Германия, Англия и Франция дълго не можеха да се споразумеят къде да се намира седалището на вече споменатия Европейски патентен съд.
Според докладчика към Европейския парламент Бернхард Рапкай (Bernhard Rapkay) дискусиите по този въпрос приличали повече на „пазарлъци, водени на ориенталски пазар“, отколкото на преговори между европейци.
Другият основен проблем се състоеше в липсата на консенсус при избора на официални езици.
Накрая бе приета практиката на действащата от седемдесетте години на миналия век Европейска патентна служба, в която официални езици са немският, английският и френският.
Намаляването на официалните езици всъщност е причината за очакваните големи икономии, защото на практика ще отпадне съществуващата досега необходимост патентните книжа да се превеждат на езиците на посочените страни.
Има ли още нерешени проблеми?
Да, най-сериозният от които е какъв точно контрол ще упражнява Съдът на Европейския съюз над решенията на единния патентен съд.
Сума сумарум, според пишещия тези редове блогър, преимуществата надделяват над недостатъците, така че заинтересованите имат повод да се радват за новата си патентна придобивка.