Журналистическата цел като самостоятелно основание за обработване на лични данни: бележки по едно скорошно решение на КЗЛД
С Решение от 10.02.2026 г. по преписка ППН-01-565/2024 г. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) обяви за неоснователна жалба, в която политически активно лице се оплаква, че имената и телефонният му номер са неправомерно публикувани в голяма обществено-тематична Facebook група в деня на парламентарни и европейски избори. Решението е добър повод да се припомнят рамките, в които обработването на лични данни за журналистически цели се ползва от особен правен режим – и защо този режим не е изключение от защитата на личните данни, а нейн структурен елемент.
Правната рамка
Чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) задължава държавите членки да съвместят чрез националното си право свободата на изразяване и информация — включително за журналистически цели — с правото на защита на личните данни. Българският законодател е изпълнил това задължение чрез чл. 25з ЗЗЛД. Съгласно ал. 1 обработването за журналистически цели е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Ал. 3 предвижда дерогация от широк кръг разпоредби на ОРЗД, включително от условията за допустимост по чл. 6 — тоест в този режим не се изисква съгласие или друго от изброените в чл. 6, § 1 основания.
Това означава, че когато обработването попада в обхвата на чл. 25з ЗЗЛД, преценката се измества от формалния въпрос „има ли валидно основание по чл. 6 ОРЗД“ към същностния въпрос за баланса между две основни права: свободата на изразяване и информация (чл. 11 от Хартата, чл. 10 ЕКПЧ, чл. 39–41 от Конституцията) и неприкосновеността на личния живот (чл. 8 от Хартата, чл. 8 ЕКПЧ, чл. 32 от Конституцията).
Широкото тълкуване на „журналистическа цел“
Понятието „журналистически цели“ не е дефинирано нормативно, но е последователно тълкувано от Съда на ЕС (вкл. C-73/07, *Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia*) и от националната съдебна практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването на актуална и обществено значима информация — независимо дали се извършва от професионален журналист, традиционна медия или друго лице, използващо съвременни канали за масово осведомяване.
Именно това широко тълкуване е приложено в коментираното решение. КЗЛД приема, че публикуването на материал с обществено значимо съдържание в публична Facebook група с над 72 000 членове, чиято заявена цел е обсъждане на проблеми от града и региона, представлява средство за масово осведомяване и попада в обхвата на журналистическата дейност. Подходът е напълно съобразен със съображение 153 от ОРЗД, което изисква свързаните със свободата на изразяване понятия да се тълкуват разширително.
Балансиращият тест: какво всъщност преценява КЗЛД
Дерогацията по чл. 25з, ал. 3 ЗЗЛД не освобождава администратора от задължението да зачита неприкосновеността на личния живот. Тя само премества фокуса към балансиращ тест, в който надзорният орган преценява поне следните елементи:
– Обществен интерес от информацията – дали публикацията засяга въпрос, подложен на засилен обществен контрол. В коментирания случай КЗЛД отдава особена тежест на обстоятелството, че разпространението е извършено в деня на национални и европейски избори, събитие „от изключително висок обществен интерес“.
– Качество на засегнатото лице – лица, упражняващи публична функция или политическа дейност, имат обективно занижена защита по отношение на данни, свързани с тази дейност.
– Обем и характер на данните – дали обработените данни са минимални за идентификация и дали попадат в категориите по чл. 9 ОРЗД (чувствителни данни).
– Доброволна предходна публичност – дали същите данни вече са направени публично достъпни от самото лице в контекста на същата публична дейност (напр. като контактна информация на партиен сайт, в други публикации в социални мрежи и т.н.).
– Контекст на публикацията – дали тя е насочена към личната сфера на лицето, или го засяга единствено във връзка с упражняваната от него обществена роля.
В разглежданото производство КЗЛД приема, че обработените данни (две имена и служебен телефонен номер) са в минимален обем, не са чувствителни, отнасят се до лице, упражняващо публична политическа дейност, и вече са публично достъпни на официалния сайт на партията и в нейни страници в социалните мрежи. При това положение публикуването не накърнява личната сфера и обработването е законосъобразно по аргумент от чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД.
Практически изводи
Коментираното решение потвърждава три практически положения, които заслужават внимание:
Първо, журналистическата цел е самостоятелно правно основание по смисъла на националното право, а не подвид на основанията по чл. 6 ОРЗД. При нейното наличие не следва да се търси съгласие или легитимен интерес.
Второ, кръгът на лицата, които могат да се позоват на дерогацията, не се ограничава до регистрирани медии или професионални журналисти. Администратори на публични страници и групи в социалните мрежи, които разпространяват обществено значима информация, попадат в обхвата ѝ.
Трето, дерогацията не е безусловна. Тя изисква конкретен и аргументиран баланс между свободата на изразяване и неприкосновеността на личния живот, при който тежестта на доказване на пропорционалността остава върху администратора. Препоръчителна практика е тази преценка да бъде документирана преди публикацията – особено когато са засегнати лица с публични функции, но в обхват, който може да навлезе в личната им сфера.