Последната седмица (19.-25.09.12) в Милано се проведе Milan Fashion Week, която заедно със съответните събития в Париж, Лондон и Ню Йорк е част от от т. нар. big 4 fashion weeks.
Собственият ми интерес към висшата мода е едва умерен, но се оказа, че доста от контактите ми на Twitter ѝ отдават къде повече значение, споделяйки подобаващо интригуваща информация.
В тази връзка попаднах на люботпитния пост на The 1709 Blog, където Iona Harding разсъждава над това, доколко (гледано от британска перспектива)
модните произведения и дизайни
могат да се наслаждават на авторскоправна закрила.
От поста на Iona става ясно, че постигането на такава закрила съвсем не е лесно на територията между Лондон и Глазгоу и това се дължи на строгия каталог в британския Copyright, Designs and Patents Act, който определя изчерпателно кои могат да бъдат обектите на авторското право.
Подобно на британския нормативен акт, и българският ЗАПСП съдържа изчерпателен каталог на закриляните обекти (чл. 3), само че с една много основна разлика – у нас към обектите на авторското право изрично е приобщен и дизайнът.
Същият закон не ни предлага изрично определение на това що е „дизайн“, но позовавайки се на макар и доста оскъдната практика можем да приемем че става дума за
промишления дизайн
който подлежи на паралелната регулация от страна на още 2 нормативни акта – българския ЗПрД и европейския Регламент 6/2002 .
Финална яснота всъщност внася § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПрД, който ни съобщава, че
Правната закрила на дизайн, предоставена с този закон, не изключва едновременната му закрила по Закона за авторското право и сродните му права.
Според легалната си дефиниция промишленият дизайн е
видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях.
и в това си качество се явява
един от основните механизми за закрила на модните креации
защитавайки тяхната основна стойност, а именно оригиналността и привлекателността на външния им вид.
Систематично погледнато дизайнът според ЗАПСП има много сходен обхват, защото е изброен в съседство с
произведенията на изобразителното изкуство, включително произведенията на приложното изкуство и народните художествени занаяти
или с други думи – поставен е сред категории произведения, които акцентират върху визуалното възприятие от страна на своите потребители.
При това положение спокойно може да се твърди, че българското законодателство създава
уникално удобни предпоставки
за закрила на произведенията на модата със средствата на авторското право.
Това е така поради две прости причини.
Първо, авторскоправната закрила възниква относително неформално – със създаването на произведението и в този смисъл не подлежи на досадни регистрации или вписвания.
Второ, срокът за закрила на дизайна е много дълъг, като следва продължителността на живота на своя създател и трае цели 70 години след неговата кончина.
Изводът
за вас, дами и господа модни дизайнери, е че спокойно можете да се осланяте на авторскоправните механизми, поне що се отнася до закрилата на вашите произведения на територията на Република България.
А ако искате да знаете как действително става това или пък имате други свързани с темата въпроси – просто се свържете с мен!
Снимка с автор Bruno Cordiolli, достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr