Днес от сайта на Комисията за защита на потребителите (КЗП) ни достига една доста интригуваща новина:
Комисията за защита на потребителите (КЗП) санкционира фирма (доставчик на услуги на информационното общество) „Майсайт” ЕООД за нарушения в десет нейни сайта с игри, където се обещават реални парични и предметни награди и виртуални пари и предмети. При някои от игрите има възможност за влагане на допълнителни суми чрез изпращане на sms-и.
Доставчикът на услугите не е посочил името, адреса или седалището си, телефон и електронна поща за осъществяване на пряка и навременна връзка с него, което би възпрепятствало потребителя да упражни правото си на рекламация при необходимост. Той не е предоставил и данни за вписването му в търговски или друг публичен регистър, което е задължително при осъществяването на подобна специфична дейност. Липсва също и информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му.
За всяко от посочените нарушения Законът за защита на потребителите предвижда глоба от 500 лв. до 2 500 лв.
Нарушенията са констатирани в следните сайтове: www.vbox7.info, www.zvyn.com, www.vsekidenpari.com, www.jaltici.com, www.spe4eli.com, www.koledninagradi.com, www.nagradi.bg, www.nagradite.bg, www.tejkari.com, www.bogatashi.com.
Проверката е извършена по сигнал и със съдействието на сектор „Компютърни престъпления” на ГД „Борба с организираната престъпност”.
На наблюдателните веднага е направило впечатление, че при постановяването на санкциите КЗП се опира на Закона за защита на потребителите или ЗЗП (в частта му за сделките, сключвани от разстояние), а не на Закона за електронна търговия (ЗЕТ).
Защо ли тогава в заглавието се чете призив за спазването на ЗЕТ?
Много просто – посочените в конкретния случай като нарушени състави от ЗЗП присъстват и в ЗЕТ.
Това е видно от чл. 4 ЗЕТ, според когото
Доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;
4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;
5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;
6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;
….
8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;
9. друга информация, предвидена в нормативен акт.(2) Когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.
От представената от КЗП информация не става ясно защо санкцията се налага въз основа на ЗЗП, но според скромното ми мнение тя спокойно би могла да бъде осъществена и по ЗЕТ, още повече че размерът на глобите е почти идентичен.
Ако пък работите само в B2B сегмента, то не се уповавайте на привидното спокойствие, че за вас не са релевантни потребителските разпоредби, защото ЗЕТ важи винаги в електронния бизнес, независимо дали към клиентите ви спадат потребители, или не.
Така че имайте едно наум, а ако нещо не е ясно – обадете ми се!