Общият съд на ЕС: марката Bud(weiser) е американска

Image by mike_fleming
on Flickr

UntitledПредполагам, че повечето от читателите на този блог са запознати със съществуването на популярните в Америка бирени марки Budweiser и Bud (произвеждани от пивоварната Anheuser-Busch), както и с чешкия им съименник Budweiser или Budvar (произвеждан от пивоварната Budějovický Budvar).

От 1996 двете компании воюват за марката на Общността „Bud“ и в последния ѝ (засега) кръг, с благосклонността на Фортуна се сдоби компанията от Сейнт Луис.

С вчерашното си решение (по съединените дела T‑225/06 RENV, T‑255/06 RENV, T‑257/06 RENV и T‑309/06 RENV), Общият съд на ЕС постанови, че чешката компания не може да попречи на регистрацията на Bud като марка на Общността от страна на търсещите икономическа експанзия на Стария континент американци.

Дългогодишните опозиции

на Budějovický Budvar срещу заявката на Anheuser-Busch базират на регистрираното от чешката пивоварна наименование за произход „Bud“, което действа във Франция, Италия и Португалия по силата на Лисабонската спогодба, както и в Австрия, но въз основа на двустранни споразумения между алпийската република и вече несъществуващата Чехословакия.

bud_combined_1

Ведомството по хармонизацията на вътрешния пазар (OHIM) отхвърля възраженията на Budějovický Budvar на основание, че чехите не са представили достатъчни доказателствата за използването на „Bud“ в цитираните по-горе държави.

Пивоварите от Ческе Будейовице

обжалват решението на OHIM

пред Съда на Европейския Съюз, който пък према, че наслаждаващо се на закрила в държава-членка от ЕС наименование за произход принципно може да бъде противопоставено на регистрацията на марка на Общността, но само ако то се използва в търговската дейност действително (actually) и в достатъчно значителна степен (sufficiently significant) на значителна част от на територията на държавата, за която има регистрация.

Съдът на ЕС връща делото на Общия съд за доразглеждане с указанието да провери дали в конкретния казус изброените критерии са изпълнени.

Изводът на Общия съд е, че не са.

Причината за това трябва да се търси в представените от Budějovický Budvar

недостатъчни доказателства

за използването на регистрираното от чехите наименование за произход „Bud“ в периода, предшестващ заявката на американците.

Въпросните доказателства се изчерпват с фактури за продажби само в три френски града, както и в столицата на Австрия – Виена.

Според съдиите наименованието е използвано силно ограничено и като такова не изпълнява критерия „значителна част от територията“.

Решението е интересно

защото дава ценни насоки относно изискванията за използване (в този случай на наименования за произход) и в този смисъл се явява логическо продължение на неотдавнашното решение на СЕС в казуса ONEL (C-149/11).