Първи по домейн, първи по право?

Към 17 ноември 2026 г., по Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и решение № 966 от 01.10.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-997/2025 г.

Какво реши КЗК за домейн, регистриран преди марката

Конкурент използва домейн, който е почти същият като Вашата марка и фирма. Вие сте регистрирали марката, но домейнът е по-стар. Може ли КЗК да установи нелоялна конкуренция? В решение № 966 от 01.10.2026 г. комисията отговаря: не, когато домейнът е регистриран и използван преди марката и марката не е наложена на пазара. Ето принципните положения от решението и какво следва от тях на практика.

Накратко

  • Първенството във времето има значение. Домейн, регистриран две години преди марката, се използва правомерно. По-късната марка не го превръща в имитация.
  • Регистрацията на марка не стига за чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Нужно е името да е наложено на пазара преди твърдяното нарушение. По ЗМГО регистрацията дава права, а по ЗЗК КЗК гледа реалните пазарни отношения.
  • Искането може да подаде само конкурент. Дружество, което само държи интелектуална собственост, и физическо лице без стопанска дейност не са надлежни искатели.
  • Ако искането бъде отхвърлено, искателят плаща разноските на ответника, ако ги е поискал. Тук те са 1000 евро адвокатски хонорар.
  • Решението не е задължителна практика. То е по конкретни факти. Според сайта на КЗК към 17.11.2026 г. срещу него няма постъпила жалба.

За какво е спорът

Двете страни са конкуренти в търговията с промишлени стоки. Едната регистрира през 2022 г. домейн в областта .bg и започва дейност под него. По-късно, през 2023 г., конкурентът заявява като марки названия, съвпадащи с домейна, и ги регистрира през 2024 г. След това иска от КЗК да установи, че домейнът и сайтът са имитация на фирмата, марките и друг негов домейн, и да наложи санкции. Комисията отхвърля искането по чл. 35, ал. 2, чл. 35, ал. 3 и чл. 29 ЗЗК.

Принципните положения

1. За специалните състави се прилагат същите изисквания като за общия състав по чл. 29 ЗЗК

Нелоялната конкуренция по глава седма от ЗЗК изисква кумулативно наличие на: стопанска дейност, конкурентни отношения между страните и действие, което противоречи на добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Без стопанска дейност и конкуренция между страните специалните състави по чл. 30–37 не могат да се задействат.

2. Искането трябва да е от конкурент, а не от всеки, който има права

От тримата искатели КЗК приема за надлежен само единия, защото само той търгува в конкуренция с ответника. Друго дружество от групата е с холдингова функция и управлява интелектуална собственост, а физическото лице не е извършвало стопанска дейност. Затова притежането на марка или на права върху сайт не е достатъчно, за да сезирате КЗК. Нужно е да сте предприятие, което реално конкурира ответника.

3. Чл. 35, ал. 2: регистрацията на марка не е достатъчна, нужно е марката да е наложена на пазара

Чл. 35, ал. 2 ЗЗК забранява използването на фирма или марка, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да увреди интересите на конкурентите. КЗК посочва, че не е нужна реална заблуда, достатъчна е потенциална опасност от увреждане. Но марката трябва да има трайна наложеност на пазара преди нарушението. Комисията подчертава разликата между двата закона: по ЗМГО регистрацията дава абсолютни права, а по ЗЗК се изследват реалните пазарни отношения. В случая марките са регистрирани две години след регистрацията на домейна, затова наложеност не е налице.

4. Ползването на по-ранния домейн е правомерно

КЗК приема, че по-ранното ползване на името под формата на сайт е правомерно. Домейнът е регистриран от физическото лице, управител на ответното дружество, и е предоставен на дружеството, когато то е започнало дейност. Последващата марка на конкурента не го прави имитация. Комисията отчита и че общото наименование в основата на спора не може да се приписва на искателя: то е утвърдено от по-старо дружество, което не е страна по спора.

5. Чл. 35, ал. 3: сравнява се и домейнът, и видът на сайта

Чл. 35, ал. 3 ЗЗК забранява ползване на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да заблуди или да увреди конкуренти. Състав има при реална или потенциална опасност, не е нужна реална вреда. КЗК сравнява и двата елемента. За домейна тя установява, че по-ранният домейн с вече наложено име е на друго дружество, а не на искателя. За външния вид на сайтовете, по изображенията в преписката, не намира сходство нито в дизайна, нито в интерфейса и съдържанието.

6. Твърденията трябва да са доказани

Искателят твърди, че ответникът използва името в платена реклама и в ключови думи в Google. КЗК приема това за недоказано, защото към искането и в хода на проучването не са представени надлежни доказателства.

7. Общата забрана по чл. 29 не е резервен вариант

Чл. 29 може да се прилага самостоятелно, но само когато нарушението не се квалифицира по специалните състави. Ако искането не сочи други действия, различни от вече обсъдените, комисията не намира нарушение и по чл. 29.

8. Отговорността на физическото лице следва тази на предприятието

Според чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК законът се прилага и за физически лица, които извършват нарушения или съдействат за тях. Тук лицето не е извършвало самостоятелна стопанска дейност. А когато няма нарушение от дружеството, няма и съдействие за такова, затова отговорността му също отпада.

9. Разноските

По чл. 69, ал. 5 ЗЗК, когато комисията установи, че не е извършено нарушение, тя възлага разноските на лицето, по чието искане е образувано производството, ако са поискани. КЗК не уважава искането на искателите за разноски и ги осъжда да платят солидарно 1000 евро (по 500 евро за всеки от двамата ответници, за адвокатски хонорар).

10. Какво КЗК не решава

Комисията отбелязва, че спорът произтича от по-стари търговскоправни конфликти между лица, които са били съдружници, и че нейната функция е да защитава конкуренцията и обществения интерес, а не да решава такива спорове. В мотивите се казва и че споровете за индустриална собственост са от компетентността на Патентното ведомство. Това е забележка по повод конкретния случай. Гражданските искове за нарушение на марка по ЗМГО са подсъдни на Софийския градски съд (чл. 125 ЗМГО), затова не бива да се чете като общо правило.

Предишният иск за прехвърляне на домейна

От установените факти в решението личи, че преди сезирането на КЗК искателите са водили иск пред Софийския градски съд за прехвърляне на домейна. Съдът е счел исковете за недопустими и е прекратил производството, а определението е влязло в сила. Това е в съответствие с чл. 116 ЗМГО, където прехвърляне на домейн не е изброено сред исковете за нарушение на марка. Затова за връщането на домейн се преценяват и други процедури, като арбитриране при регистъра и UDRP. Вж. как се оспорват домейни в България и в чужбина.

Какво да направите, преди да сезирате КЗК

  • Подредете датите. Кога е регистриран домейнът, кога е вписана фирмата, кога е заявена и регистрирана марката, кога всяка от страните е започнала дейност. Ако Вашата дата е по-късна, позицията е трудна.
  • Съберете доказателства за наложеност преди нарушението. Продажби по години, реклама, клиенти, публикации, позиции в търсачките. Само регистрацията на марката не стига.
  • Определете кой подава искането. Нужно е предприятие, което реално конкурира ответника.
  • Фиксирайте поведението с дата. Заснемане на сайта, на рекламите и на резултатите от търсене, изходен код, архивни копия.
  • Преценете другите пътища. Арбитриране при регистъра, UDRP, иск по ЗМГО или заповед на Патентното ведомство. КЗК не е за всеки спор за домейн.
  • Оценете риска от разноски. При отхвърляне искането може да струва допълнително хонорара на другата страна.

Ако сте ответник, доказвайте първенството си: дата на регистрация на домейна, фактури за хостинг, история на сайта и първа дейност под името.

Често задавани въпроси

По-ранният домейн винаги ли печели? Не. Решението е по конкретни факти. Ако чуждо име е наложено на пазара и домейнът е регистриран, за да се възползва от него, преценката може да е друга. По ЗЗК искателят трябва да докаже наложеност и нарушение.

Обвързва ли решението други органи и съдилища? Не. То не е задължителна практика, но показва какво КЗК проверява: кой е по-ранният, какво е наложено на пазара и какви доказателства са представени.

Може ли да се обжалва? Според самото решение, пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Според сайта на КЗК към 17.11.2026 г. жалба няма постъпила.

Помага ли КЗК, когато бивш съдружник е регистрирал сходна фирма и домейн? Не непременно. В този случай комисията отбелязва, че вътрешните спорове между бивши съдружници се решават по друг ред.

Как можем да помогнем

Ако имате спор за домейн, фирма или марка, изпратете ни датите, документите за регистрациите и заснетите доказателства. Ще Ви кажем коя процедура е подходяща: КЗК, регистърът, съдът, Патентното ведомство или международна процедура. Не обещаваме резултат. Вж. още как работим по спорове за нелоялна конкуренция.

Източници: решение № 966 от 01.10.2026 г. на КЗК по преписка № КЗК-997/2025 г.; Закон за защита на конкуренцията (чл. 2, 29, 35, 69 и § 1, т. 7 и 13 от допълнителните разпоредби); Закон за марките и географските означения (чл. 116 и 125). Текстът е обща информация и не замества конкретна правна консултация.

500pxarrow-leftarrow-rightbandcampbehancebitbucketchaincodepencreative-commonsdeviantartdiggdribbbledropboxenvelope-ofacebookflickrfoursquareget-pocketgithubgoogle-plushacker-newshashtagimdbinstagramlastfmlinkedinmeanpathmediummeetuppausepinterest-pplayreddit-alienrssskypeslidesharesnapchat-ghostsoundcloudspotifystumbleuponthumb-tacktumblrtwitchvimeovinevkwordpressxingyelpyoutube